Не смея да повярвам,
не смея да ти се зарадвам-
дали мечтата ми се сбъдва

Не искам да си само спомен,
потулен в мислите ми тайно;
Не искам да си само глас,

Позволи ми да мечтая,
позволи ми да гадая
за нашите срещи несбъднати,

На краката ми-тежки окови-
тъмно минало влачат.
Върху главата ми-

Не вярваш, че си бил обичан-
искаш доказателства,
обвиняваш ме в предателства-

Нито заедно, нито разделени-
отчасти посветени
в съкровените си тайни

Чувствата са забранени-убиват кариерата и обществения престиж. Допустими са само в сферата на изкуството-т.н .неутрална зона - там са моите контакти ,моите мечти, моята същност. Всичко останало е театър, в който сменяме маските според си...

Не искам да си мое минало!
Не искам да си сън!
Не искам да дишам въздух различен...

Мога да бъда истинска и фалшива;
Мога да бъда селянка и аристократка;
Мога да бъда дива орхидея

Вървя по житейската пътека-
като нестинарка върху голата жарава.
Парещи въглени докосват ходилата ми-

В мъжките очи
плуват всякакви лъжи-
оглеждам се и виждам

Божествено утро ! Дъждовните капки носят дъх на водорасли.
Птича песен и плясък на вълни ...ничие човешко присъствие не може
това да замени!