Остави ме в мойта самота,
остави ме в моята тъга.
Аз не съм във плач родена,
но до твойта радост,
тъй открито споделена
нямам достъп-
отделена съм от зла прокоба
да догоня своята умора
от света
от хората
от злобата
от суетата
и може би едва към края-
съвсем близо до финала
ще видя светлина желана
и ще успокоя душата изтерзана.