Как обичам
след вятъра да тичам,
на чайка волна да приличам,
гнездо да свия-не разчитам-
към глъбините морски се увличам,
потъвам бавно в житейското море-
тъй необятно и в бисерна раковина
копнежите си ще прикрия...

това стихо по-хубаво от предходното - копнежите са за пазене, не за покриване

какво предаваме ли се - играта без победа ний ще предадем
вместо да се отдадем
до край, но с жива вдигната напред глава